АЛГОРИТМИ И ПРОГРАМИ В ТЕКСТООБРАБОТКАТА
(дипломна работа, София, ФМИ, 1995 г.)
Човек трябва да осъзнава по-ясно чувството си за отговорност и това, че всичко, което върши, ще има своите последствия. (надпис от храма в Луксор) |
4.3. Професионализъм на предпечатната подготовка
Това е една интересна текстова характеристика, която се основава на много евристични понятия (най-вече от графично и естетическо естество), които е трудно да се формализират и преобразуват в числова оценка. Все пак ето няколко възможни насоки.
4.3.1. Използване на възможностите на програмите чрез дефиниране на различни стилове
Характерно за хората с малък опит в текстообработката е това, че не боравят със стилове (наричат се още маски, шаблони). Вследствие на това работата им е бавна, често се стига до разностилие и разминаване в реализацията на еднотипни елементи.
Дори и при най-простите текстове са необходими стилове за заглавия (броят им зависи от вложеността на заглавията), както и поне четири стила за основния текст, чрез които се осъществява вместването на този текст в набелязаните предварително рамки чрез промяна на плътността му, но по начин, който е най-приемлив за естетическото възприемане на текста (дадените по-долу дефиниции на тези стилове се основават на наборно поле при формат 60х84/16, шрифт Times Normal 10p; word space = 100%; alignment = justify; leading = auto; left = right = 0 mm; widow control = orphan control = 1 lines; set width = position = case = normal; track = no track).
| body text | това е нормалната (стандартна) настройка на основния текст (важните за нас са: autospacing = 120%, letter space = 0%); |
| condensed | autospacing = 120%, letter space = -3%; |
| space- | autospacing = 117%, letter space = 0%; |
| space+ | autospacing = 123%, letter space = 0%. |
Може да се отбележи, че е желателно при стилове, дефинирани за заглавия, да е налице следното: hyphenation = off; keep with next = 3 lines; word space = 150%; alignment <> justify; before <> 0 mm; after <> 0 mm.
4.3.2. Премахване на излишното форматиране
Бедата се дължи на придобитите лоши навици при работа с редактори на по-ниско равнище. Основното разминаване се дължи на разликата при justification (двустранно подравняване) в Windows (благодарение на технологията TrueType на шрифтовете от версия 3 нагоре), както и използването като цяло на възможностите за нагласа на параграфите, което не е възможно при PE2 и др. подобни. Иначе казано понятието излишно форматиране може да се оцени формално чрез наличието на излишни празни редове (т.е. параграфи, състоящи се само от аскикодовете 13 и 10), излишни табулации или шпации в началото (или средата) на параграфите, опит за реализация на графични обекти (рамки, линии и др) чрез аскикодове. Общо казано излишното форматиране е най-досадният и дразнещ дефект, чието премахване за щастие се поддава (донякъде) на алгоритмизация дори на равнище знакове (вж. т. 3.4.2).
4.3.3. Използване на възможностите за настройка на основните отношения между и в параграфите
По-точно – използването на функциите keep lines together, column break before, page break before, include in tables of contents, widow/orphan control, чието правилно използване води до предсказуемост (стабилност) на местоположението на отделните елементи на един произволно голям текст. Тук важат нещата от т. 4.3.1. При необходимост от вътрешно подравняване на текст трябва да се използват изцяло tab-функциите за настройка (на равнище вътрешни колони).
В заключение на този раздел ще се добавят още само две неща. Първо – характерно за хората, които нямат опит с програми за текстообработка, е, че те рядко използват всички необходими елементи на даден шрифт (напр. знаковете 'º', 'No', дългото тире, твърдия интервал, свързващото тире, пропускат поставянето на ударения, математически и др. знакове), като вместо тях използват единствено знаковете от клавиатурата ('й', 'N', '-' и т. н.). И второто, по което може да се съди за професионализма, е качеството на последното отпечатване на лазерен принтер – то трябва да се извърши на принтер от клас PostScript с разделителна способност минимум 400 dpi за текст или минимум 600 dpi за графични изображения (за цветоотделки – минимум 1700 dpi).
Съдържание
0. Встъпление
1. Увод
2.1. Малко история
2.2. Правила за сричкопренасяне от 1983 г.
2.4. Алгоритъм на сричкопренасянето по фонетичен и морфологичен принцип
2.4.1. Алгоритъм за откриване на морфема в дума
2.4.2. Алгоритъм за анализ на буква
2.4.3. Алгоритъм за анализ на дума
2.4.4. Алгоритъм за анализ на текст
2.4.5. Други възможности
3. Автоматизирано откриване и отстраняване на грешки в текст
3.1. Дефиниции и понятия
3.3. Класификация на правилата
3.4. Примерна програмна реализация на локалните правила
3.4.1. Нови дефиниции, променливи, флагове и множества
3.4.2. Таблица на локалните правила
3.4.3. Функции, необходими за реализация на локалните правила
3.5. Глобални правила
3.5.1. Класификация на думите в текст на равнище знакове
3.5.2. Функции, необходими за реализация на глобалните правила
4. Някои метрики в текстообработката
4.1. Текстови и шрифтови метрики
4.2. Сложност на текст
4.3. Професионализъм на предпечатната подготовка
4.3.1. Използване на възможностите на програмите чрез дефиниране на различни стилове
4.3.2. Премахване на излишното форматиране
4.3.3. Използване на възможностите за настройка на основните отношения между и в параграфите
5. Заключение
6. Литература
7. Приложениe
7.1. Списък на книгите, върху които са направени експерименти