АЛГОРИТМИ И ПРОГРАМИ В ТЕКСТООБРАБОТКАТА
(дипломна работа, София, ФМИ, 1995 г.)
Спазвай стриктно Правилото, Птах-хотеп |
2.2. Правила за сричкопренасяне от 1983 г.
Ще изброим правилата, утвърдили се след 1983 г., които са в основата на съвременните програми за българско сричкопренасяне. Те осъществяват така наречения метод на скандирането, който е контекстно-фонетичен и се основава на следното [4, 25]:
1. Съгласна между гласни се произнася с втората гласна и се пренася с нея на долния ред.
Пример: ко-ляно, а не кол-яно.
2. От две или повече съгласни между гласни поне една се оставя на горния и поне една на долния ред.
Пример: нрав-ствен, нравст-вен, а не нра-вствен, или нравств-ен.
3. Еднакви съгласни винаги се разделят (не се пренасят или оставят заедно).
Пример: радост-та, а не радос-тта.
4. От две съседни гласни поне една остава на горния ред (може и двете).
Пример: асоции-рам, асоци-ирам, а не асоц-иирам.
5. От три или повече гласни поне една остава и на долния ред.
Пример: мао-изъм, ма-оизъм, а не маои-зъм.
6. 'й' преди съгласна остава на горния ред.
Пример: май-ка, а не ма-йка.
7. Ако след 'й' има две или повече съгласни, поне една остава на горния ред.
Пример: тайн-ствен, а не тай-нствен.
8. 'й' преди гласна се пренася с нея на долния ред.
Пример: ра-йон, а не рай-он.
9. Не се разделя съчетанието 'ьо'.
Пример: актьо-ри, а не акть-ори.
10. 'ь' не се отделя от предшестващата я съгласна.
Пример: ак-тьор, а не акт-ьор.
11. Съчетанието 'дж' не се разделя, ако означава един звук.
Пример: су-джук, а не суд-жук.
12. На горния и на долния ред има поне по една гласна.
Пример: ста-тистика, а не ст-атистика.
13. Не се допуска оставяне или пренасяне на сама гласна на ред.
Пример: уско-рение, а не у-скорение или ускорени-е.
14. Препинателните знакове се оставят на горния ред (изключение са отварящите кавички и отварящата скоба).
Пример: дума, / която, а не дума / ,която.
15. Сложните думи се пренасят според принципите, установени за другите думи.
Пример: автомоток-луб.
Правила 1-5 са общофонетични, докато следващите шест (6-11) са специални (за 'й', 'ь' и 'дж').
Съдържание
0. Встъпление
1. Увод
2.1. Малко история
2.2. Правила за сричкопренасяне от 1983 г.
2.4. Алгоритъм на сричкопренасянето по фонетичен и морфологичен принцип
2.4.1. Алгоритъм за откриване на морфема в дума
2.4.2. Алгоритъм за анализ на буква
2.4.3. Алгоритъм за анализ на дума
2.4.4. Алгоритъм за анализ на текст
2.4.5. Други възможности
3. Автоматизирано откриване и отстраняване на грешки в текст
3.1. Дефиниции и понятия
3.3. Класификация на правилата
3.4. Примерна програмна реализация на локалните правила
3.4.1. Нови дефиниции, променливи, флагове и множества
3.4.2. Таблица на локалните правила
3.4.3. Функции, необходими за реализация на локалните правила
3.5. Глобални правила
3.5.1. Класификация на думите в текст на равнище знакове
3.5.2. Функции, необходими за реализация на глобалните правила
4. Някои метрики в текстообработката
4.1. Текстови и шрифтови метрики
4.2. Сложност на текст
4.3. Професионализъм на предпечатната подготовка
4.3.1. Използване на възможностите на програмите чрез дефиниране на различни стилове
4.3.2. Премахване на излишното форматиране
4.3.3. Използване на възможностите за настройка на основните отношения между и в параграфите
5. Заключение
6. Литература
7. Приложениe
7.1. Списък на книгите, върху които са направени експерименти